Навън вали
Самотен той на масата седеше
И тъжно гледаше навън!?
А мислите му, тъй далече
отлетели като в сън.
Дали я вижда или в спомен
спомен стар отново я поглежда пак смутен
И помни ли че коленичи
предложи себе си във този ден.
Къде е!? Къде изчезна любовта му?
Таз същата за която в чест се кле.
Таз същата която превръща
нощите във врагове.
Бушува, сърцето му бушува във гърдите.
Стомаха свит е на кълбо.
Ръката с трепет вдига питието,
с надежда да олекне на сърцето.
Самотен той, за кой ли път
на масата седеше...
И тъжен поглед в стъклото се видя.
Навън вали... Вали и във сърцето.
© Ангел All rights reserved.
