Навътре в камъка
НАВЪТРЕ В КАМЪКА
Когато съм замлъкнала, не значи,
че в мен царува блага тишина.
Сто гарвана в ума ми грозно грачат
и сякаш се намирам на война.
С пълчища образи и смътни чувства
връхлита ме цунами от печал.
И нямам време да броя напусто
кой грабил ме е, или ми е дал.
А искам паметта си да разчистя,
да има място само за цветя,
разкъсан наниз трепкащи мъниста,
взривил с уханията си нощта.
Намери ли във камъка пролука
ранимото и тъничко стебло,
поемам риска – мрака да разпука,
и всеки страх да срина със любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
