Nov 6, 2019, 5:46 PM

Навътре в камъка 

  Poetry » Other
396 6 4

НАВЪТРЕ В КАМЪКА

 

Когато съм замлъкнала, не значи,

че в мен царува блага тишина.

Сто гарвана в ума ми грозно грачат

и сякаш се намирам на война.

 

С пълчища образи и смътни чувства

връхлита ме цунами от печал.

И нямам време да броя напусто

кой грабил ме е, или ми е дал.

 

А искам паметта си да разчистя,

да има място само за цветя,

разкъсан наниз трепкащи мъниста,

взривил с уханията си нощта.

 

Намери ли във камъка пролука 

ранимото и тъничко стебло,

поемам риска – мрака да разпука,

и всеки страх да срина със любов.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??