29 ago 2010, 17:24

Назад не поглеждай!

  Poesía » Civil
877 1 17

Заличил си сезоните,

даже лятото синьо,

есента си удавил със дъжд,

загубил си някъде

даже и зимата...

дори и носа на

снежния мъж!

Пролетта, най-красивата,

с гората си слял -

изгубил си последна надежда...

я... изправи се и стига си спал,

усмихни се,

намъкни си нови одежди!

Облечи се с надежда

и шал преметни

от думи, спонтанно написани!

Назад не поглеждай,

по пътя тръгни -

по пътя, от тебе измислен!

 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Samokova, плетеш ги и ти тези шалове и то доста по-добре от мен и много други!
    Благодаря ти за коментара!
  • Хареса ми шала, който майсторски си изплела! Ако зимата все пак се намери и тази година... снежния мъж ще има нужда от него, едва ли иска носът му да се превърне в морков!
  • Привет и хиляди благодарности!
  • Имах нужда от този оптимизъм Валка!Привет!
  • Красив стих, зареден с оптимизъм!!!
    Нека да сме себе си, да се радваме на живота!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...