Заличил си сезоните,
даже лятото синьо,
есента си удавил със дъжд,
загубил си някъде
даже и зимата...
дори и носа на
снежния мъж!
Пролетта, най-красивата,
с гората си слял -
изгубил си последна надежда...
я... изправи се и стига си спал,
усмихни се,
намъкни си нови одежди!
Облечи се с надежда
и шал преметни
от думи, спонтанно написани!
Назад не поглеждай,
по пътя тръгни -
по пътя, от тебе измислен!
© Валка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
