Заличил си сезоните,
даже лятото синьо,
есента си удавил със дъжд,
загубил си някъде
даже и зимата...
дори и носа на
снежния мъж!
Пролетта, най-красивата,
с гората си слял -
изгубил си последна надежда...
я... изправи се и стига си спал,
усмихни се,
намъкни си нови одежди!
Облечи се с надежда
и шал преметни
от думи, спонтанно написани!
Назад не поглеждай,
по пътя тръгни -
по пътя, от тебе измислен!
© Валка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
