Назад не поглеждай!
Заличил си сезоните,
даже лятото синьо,
есента си удавил със дъжд,
загубил си някъде
даже и зимата...
дори и носа на
снежния мъж!
Пролетта, най-красивата,
с гората си слял -
изгубил си последна надежда...
я... изправи се и стига си спал,
усмихни се,
намъкни си нови одежди!
Облечи се с надежда
и шал преметни
от думи, спонтанно написани!
Назад не поглеждай,
по пътя тръгни -
по пътя, от тебе измислен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
