Иска ми се да можех времето да върна–
мечтите от детството и разтуптяното сърце,
с което моята баба отивах да прегърна,
застанала на прага с разтворени ръце.
Полазват ме от вълнение тръпки,
сега, когато мислите за нея ме водят
след плахите ми детски стъпки
и миговете що ни събират и делят.
И стана чудо, всичко се върна на место...
...В хладната утрин вече пукат в огъня съчките,
а тя за пухкава баница замесва тесто
и благи са даже по лицето ѝ бръчките... ...