Назад във времето
Иска ми се да можех времето да върна–
мечтите от детството и разтуптяното сърце,
с което моята баба отивах да прегърна,
застанала на прага с разтворени ръце.
Полазват ме от вълнение тръпки,
сега, когато мислите за нея ме водят
след плахите ми детски стъпки
и миговете що ни събират и делят.
И стана чудо, всичко се върна на место...
...В хладната утрин вече пукат в огъня съчките,
а тя за пухкава баница замесва тесто
и благи са даже по лицето ѝ бръчките...
Сръчността ѝ подканва към действие
моите немирни детски ръчички,
които искат да вземат участие
в точенето на „много тънки“ корички.
Въздухът е приказно ухание,
докато моето безгрижно детство,
получава своя урок по търпение
в очакване на най-вкусното вълшебство.
После, нежно с памучна кърпа я загръща
и вещае ритуала земна благодат,
с която скромната наглед бабина къща,
пред очите ми става истински палат.
Отдавна къщата я няма и пусто е там,
но още са живи, крушата и цветята в двора
с уханието на спомените, защото знам–
миналото ми, за бъдещето, е опора.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Найденова Todos los derechos reservados
