NovelaDenarova (Весела Найденова)
60 45
19.09.2018 г., 23:20 ч.

Назад във времето 

  Поезия
1371 0 4

Иска ми се да можех времето да върна–

мечтите от детството и разтуптяното сърце,

с което моята баба отивах да прегърна,

застанала на прага с разтворени ръце.

 

Полазват ме от вълнение тръпки,

сега, когато мислите за нея ме водят

след плахите ми детски стъпки

и миговете що ни събират и делят.

 

И стана чудо, всичко се върна на место...

...В хладната утрин вече пукат в огъня съчките,

а тя за пухкава баница замесва тесто

и благи са даже по лицето ѝ бръчките...

 

Сръчността ѝ подканва към действие

моите немирни детски ръчички,

които искат да вземат участие

в точенето на „много тънки“ корички.

 

Въздухът е приказно ухание,

докато моето безгрижно детство,

получава своя урок по търпение

в очакване на най-вкусното вълшебство.

 

После, нежно с памучна кърпа я загръща

и вещае ритуала земна благодат,

с която скромната наглед бабина къща,

пред очите ми става истински палат.

 

Отдавна къщата я няма и пусто е там,

но още са живи, крушата и цветята в двора

с уханието на спомените, защото знам–

миналото ми, за бъдещето, е опора.

 

 

 

 

© Весела Найденова Всички права запазени

NovelaDenarova

Произведението е участник в конкурса:

Баба готви най-добре »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??