10 abr 2024, 9:17

Назад във времето се връщам

  Poesía » Civil
721 0 4

Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.

 

Как нявга с кирка и лопата
във бригадирските ни дни
нехайно ровехме земята
да търсим скрити старини.

 

Историята ни започва
от тези каменни стени
към бъдещето път ни сочат
отминали далечни дни.

 

В безбройни битки с враговете
в падения и върхове
с перо и меч през вековете
историята ни зове.

 

Да пазим столицата Плиска
която ханът е създал
да помним славната победа
които ни е завещал. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огнян Железов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Palenka.
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Радвам се, че ти харесва. Когато вървя по каменните плочи в двореца в Плиска си представям, как по тях е вървял и хан Аспарух. Имаме славна история и си струва да я помним.
  • Хареса ми този стих! Може би имах нужда да прочета нещо такова! Жалкото е, че първата ни българска столица е малко посещавана..., а определено има какво да се види! Базиликата - Божидар Димитров, лека му пръст, беше започнал да я възстановява, но сега... Него го няма и всичко замря, и си остана до там... Наистина е много жалко... Понякога си мисля, че не ценим достатъчно историята си...
    Благодаря за този стих!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...