10 abr 2024, 9:17

Назад във времето се връщам

  Poesía » Civil
722 0 4

Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.

 

Как нявга с кирка и лопата
във бригадирските ни дни
нехайно ровехме земята
да търсим скрити старини.

 

Историята ни започва
от тези каменни стени
към бъдещето път ни сочат
отминали далечни дни.

 

В безбройни битки с враговете
в падения и върхове
с перо и меч през вековете
историята ни зове.

 

Да пазим столицата Плиска
която ханът е създал
да помним славната победа
които ни е завещал. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огнян Железов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Palenka.
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Радвам се, че ти харесва. Когато вървя по каменните плочи в двореца в Плиска си представям, как по тях е вървял и хан Аспарух. Имаме славна история и си струва да я помним.
  • Хареса ми този стих! Може би имах нужда да прочета нещо такова! Жалкото е, че първата ни българска столица е малко посещавана..., а определено има какво да се види! Базиликата - Божидар Димитров, лека му пръст, беше започнал да я възстановява, но сега... Него го няма и всичко замря, и си остана до там... Наистина е много жалко... Понякога си мисля, че не ценим достатъчно историята си...
    Благодаря за този стих!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...