10 апр. 2024 г., 09:17

Назад във времето се връщам

724 0 4

Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.

 

Как нявга с кирка и лопата
във бригадирските ни дни
нехайно ровехме земята
да търсим скрити старини.

 

Историята ни започва
от тези каменни стени
към бъдещето път ни сочат
отминали далечни дни.

 

В безбройни битки с враговете
в падения и върхове
с перо и меч през вековете
историята ни зове.

 

Да пазим столицата Плиска
която ханът е създал
да помним славната победа
които ни е завещал. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огнян Железов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Palenka.
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Радвам се, че ти харесва. Когато вървя по каменните плочи в двореца в Плиска си представям, как по тях е вървял и хан Аспарух. Имаме славна история и си струва да я помним.
  • Хареса ми този стих! Може би имах нужда да прочета нещо такова! Жалкото е, че първата ни българска столица е малко посещавана..., а определено има какво да се види! Базиликата - Божидар Димитров, лека му пръст, беше започнал да я възстановява, но сега... Него го няма и всичко замря, и си остана до там... Наистина е много жалко... Понякога си мисля, че не ценим достатъчно историята си...
    Благодаря за този стих!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...