10 апр. 2024 г., 09:17

Назад във времето се връщам

725 0 4

Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.

 

Как нявга с кирка и лопата
във бригадирските ни дни
нехайно ровехме земята
да търсим скрити старини.

 

Историята ни започва
от тези каменни стени
към бъдещето път ни сочат
отминали далечни дни.

 

В безбройни битки с враговете
в падения и върхове
с перо и меч през вековете
историята ни зове.

 

Да пазим столицата Плиска
която ханът е създал
да помним славната победа
които ни е завещал. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огнян Железов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Palenka.
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Радвам се, че ти харесва. Когато вървя по каменните плочи в двореца в Плиска си представям, как по тях е вървял и хан Аспарух. Имаме славна история и си струва да я помним.
  • Хареса ми този стих! Може би имах нужда да прочета нещо такова! Жалкото е, че първата ни българска столица е малко посещавана..., а определено има какво да се види! Базиликата - Божидар Димитров, лека му пръст, беше започнал да я възстановява, но сега... Него го няма и всичко замря, и си остана до там... Наистина е много жалко... Понякога си мисля, че не ценим достатъчно историята си...
    Благодаря за този стих!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....