Огнян_Железов (Огнян Железов) Огнян_Железов (Огнян Железов)
5 33
Apr 10, 2024, 9:17 AM

Назад във времето се връщам

  Poetry » Civic
720 0 4

Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.

 

Как нявга с кирка и лопата
във бригадирските ни дни
нехайно ровехме земята
да търсим скрити старини.

 

Историята ни започва
от тези каменни стени
към бъдещето път ни сочат
отминали далечни дни.

 

В безбройни битки с враговете
в падения и върхове
с перо и меч през вековете
историята ни зове.

 

Да пазим столицата Плиска
която ханът е създал
да помним славната победа
които ни е завещал. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огнян Железов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Огнян_Железов (Огнян Железов)
    Огнян_Железов (Огнян Железов)
    Благодаря Palenka.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Поздравления за хубавия стих!
  • Огнян_Железов (Огнян Железов)
    Огнян_Железов (Огнян Железов)
    Радвам се, че ти харесва. Когато вървя по каменните плочи в двореца в Плиска си представям, как по тях е вървял и хан Аспарух. Имаме славна история и си струва да я помним.
  • Скитницa
    Скитницa
    Хареса ми този стих! Може би имах нужда да прочета нещо такова! Жалкото е, че първата ни българска столица е малко посещавана..., а определено има какво да се види! Базиликата - Божидар Димитров, лека му пръст, беше започнал да я възстановява, но сега... Него го няма и всичко замря, и си остана до там... Наистина е много жалко... Понякога си мисля, че не ценим достатъчно историята си...
    Благодаря за този стих!
    Поздравявам те!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0