28 feb 2019, 8:03

Наздраве

939 0 0

Наздраве! Чаша вино стискам.
Пиян ли! Не, не ми личи. 
Не знам. Но може би не искам
да заспя без тези две очи.

 

Ще пия! За голямата любов!
Какво? Тя плака и замина
във ковчег студен с красив обков.
Гробарят вече я зарина.

 

От утре, ще сме непознати, 
ще бягаме един от друг.
И всички грешки непризнати
ще хапят и висят напук.

 

Тогава лесно ще си спомним,
за миналите дни щурати,
в които се кълняхме верни,
а вече бяхме прокълнати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиян Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...