Наздраве

Наздраве! Чаша вино стискам.
Пиян ли! Не, не ми личи. 
Не знам. Но може би не искам
да заспя без тези две очи.

Ще пия! За голямата любов!
Какво? Тя плака и замина
във ковчег студен с красив обков.
Гробарят вече я зарина.

От утре, ще сме непознати, 
ще бягаме един от друг.
И всички грешки непризнати
ще хапят и висят напук.

Тогава лесно ще си спомним,
за миналите дни щурати,
в които се кълняхме верни,
а вече бяхме прокълнати.