Наздраве! Чаша вино стискам.
Пиян ли! Не, не ми личи. 
Не знам. Но може би не искам
да заспя без тези две очи.

Ще пия! За голямата любов!
Какво? Тя плака и замина
във ковчег студен с красив обков.
Гробарят вече я зарина.

От утре, ще сме непознати, 
ще бягаме един от друг.
И всички грешки непризнати
ще хапят и висят напук.

Тогава лесно ще си спомним,
за миналите дни щурати,
в които се кълняхме верни,
а вече бяхме прокълнати.