28 февр. 2019 г., 08:03

Наздраве

945 0 0

Наздраве! Чаша вино стискам.
Пиян ли! Не, не ми личи. 
Не знам. Но може би не искам
да заспя без тези две очи.

 

Ще пия! За голямата любов!
Какво? Тя плака и замина
във ковчег студен с красив обков.
Гробарят вече я зарина.

 

От утре, ще сме непознати, 
ще бягаме един от друг.
И всички грешки непризнати
ще хапят и висят напук.

 

Тогава лесно ще си спомним,
за миналите дни щурати,
в които се кълняхме верни,
а вече бяхме прокълнати.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиян Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...