Наздраве
941
0
0
Наздраве! Чаша вино стискам.
Пиян ли! Не, не ми личи.
Не знам. Но може би не искам
да заспя без тези две очи.
Ще пия! За голямата любов!
Какво? Тя плака и замина
във ковчег студен с красив обков.
Гробарят вече я зарина.
От утре, ще сме непознати,
ще бягаме един от друг.
И всички грешки непризнати
ще хапят и висят напук.
Тогава лесно ще си спомним,
за миналите дни щурати,
в които се кълняхме верни,
а вече бяхме прокълнати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиян Петков Всички права запазени
