28 dic 2007, 9:09

Наздраве

  Poesía » Otra
1.8K 0 8

 

Забързани  през своите стремежи,

отрупани с невидими  мъгли,

препускайки през страстните копнежи

на хиляди мечти.

 

Минава ни животът скучен,

без да ни е грижа за целта,

дали би имал край благополучен,

следвал закона за живота и смъртта...

 

Какъв ли трябва да е краят?

Красив, жесток, случаен  или горд?

Има ли живот след края?

Или просто само... смърт...

 

 

.........................................................................................................................................................

 

 

 

 

Без да види полета на пеперуда,

уханието на цвета,

аромата на тревата,

погледа на влюбена жена...

 

Каква ли смърт.....  било това,

ако не трагична, скучна,

ненавременна и зла....

 

Да пием за добрата смърт тогава,

за пълноценния живот,

отишъл си за нещо истинско...

Наздраве!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поантата ти е супер!
    Поздравявам те, Влади!
  • От тези приказки за смъртта се почувствах като изпълзял от гроб Мноооооого ми хареса...прекрасен замисъл,отлично изпълнение
  • много хубаво се изразяваш,
    вярвам в безмъртието на душата,
    Живота е в теб,наздраве за истината и пълноценния живот
  • Благодаря Ви.Много сте мили
  • Чудесен!Поздравявам те за този стих!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...