Наздраве
Забързани през своите стремежи,
отрупани с невидими мъгли,
препускайки през страстните копнежи
на хиляди мечти.
Минава ни животът скучен,
без да ни е грижа за целта,
дали би имал край благополучен,
следвал закона за живота и смъртта...
Какъв ли трябва да е краят?
Красив, жесток, случаен или горд?
Има ли живот след края?
Или просто само... смърт...
.........................................................................................................................................................
Без да види полета на пеперуда,
уханието на цвета,
аромата на тревата,
погледа на влюбена жена...
Каква ли смърт..... било това,
ако не трагична, скучна,
ненавременна и зла....
Да пием за добрата смърт тогава,
за пълноценния живот,
отишъл си за нещо истинско...
Наздраве!
© Владимир Антонов All rights reserved.
