vladimir_dos (Владимир Антонов) vladimir_dos (Владимир Антонов)
7
Dec 28, 2007, 9:09 AM

Наздраве

  Poetry » Other
1.8K 0 8

 

Забързани  през своите стремежи,

отрупани с невидими  мъгли,

препускайки през страстните копнежи

на хиляди мечти.

 

Минава ни животът скучен,

без да ни е грижа за целта,

дали би имал край благополучен,

следвал закона за живота и смъртта...

 

Какъв ли трябва да е краят?

Красив, жесток, случаен  или горд?

Има ли живот след края?

Или просто само... смърт...

 

 

.........................................................................................................................................................

 

 

 

 

Без да види полета на пеперуда,

уханието на цвета,

аромата на тревата,

погледа на влюбена жена...

 

Каква ли смърт.....  било това,

ако не трагична, скучна,

ненавременна и зла....

 

Да пием за добрата смърт тогава,

за пълноценния живот,

отишъл си за нещо истинско...

Наздраве!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Поантата ти е супер!
    Поздравявам те, Влади!
  • Fontaine (Димитър Димчев)
    Fontaine (Димитър Димчев)
    От тези приказки за смъртта се почувствах като изпълзял от гроб Мноооооого ми хареса...прекрасен замисъл,отлично изпълнение
  • Anabel (Дони)
    Anabel (Дони)
    много хубаво се изразяваш,
    вярвам в безмъртието на душата,
    Живота е в теб,наздраве за истината и пълноценния живот
  • vladimir_dos (Владимир Антонов)
    vladimir_dos (Владимир Антонов)
    Благодаря Ви.Много сте мили
  • violently (Ася)
    violently (Ася)
    Чудесен!Поздравявам те за този стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0