Наздраве
Забързани през своите стремежи,
отрупани с невидими мъгли,
препускайки през страстните копнежи
на хиляди мечти.
Минава ни животът скучен,
без да ни е грижа за целта,
дали би имал край благополучен,
следвал закона за живота и смъртта...
Какъв ли трябва да е краят?
Красив, жесток, случаен или горд?
Има ли живот след края?
Или просто само... смърт...
.........................................................................................................................................................
Без да види полета на пеперуда,
уханието на цвета,
аромата на тревата,
погледа на влюбена жена...
Каква ли смърт..... било това,
ако не трагична, скучна,
ненавременна и зла....
Да пием за добрата смърт тогава,
за пълноценния живот,
отишъл си за нещо истинско...
Наздраве!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Антонов Всички права запазени
