16 sept 2009, 9:19

Не бързай

  Poesía » Otra
1.2K 0 14

Не бързай, деньо,

аз съм само сянка.
Да поживея в светлия ти дом.

Отворено е. Залезът ме чака.
Вечерницата е на хоризонта -
ключалката на другия ми дом.

Толкова обичам светлината!
Другояче как да ме помами,
освен със светлината през ключалката?

Не бързайте от мене, имена
и думи.
Аз съм само глас.
И сякаш ехо в празната ви къща.

Отворено е, търпеливо чакат
Небесното и Земното мълчание,
в покоите на тихия ми дом.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...