16 сент. 2009 г., 09:19

Не бързай

1.2K 0 14

Не бързай, деньо,

аз съм само сянка.
Да поживея в светлия ти дом.

Отворено е. Залезът ме чака.
Вечерницата е на хоризонта -
ключалката на другия ми дом.

Толкова обичам светлината!
Другояче как да ме помами,
освен със светлината през ключалката?

Не бързайте от мене, имена
и думи.
Аз съм само глас.
И сякаш ехо в празната ви къща.

Отворено е, търпеливо чакат
Небесното и Земното мълчание,
в покоите на тихия ми дом.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...