16 сент. 2009 г., 09:19

Не бързай

1.2K 0 14

Не бързай, деньо,

аз съм само сянка.
Да поживея в светлия ти дом.

Отворено е. Залезът ме чака.
Вечерницата е на хоризонта -
ключалката на другия ми дом.

Толкова обичам светлината!
Другояче как да ме помами,
освен със светлината през ключалката?

Не бързайте от мене, имена
и думи.
Аз съм само глас.
И сякаш ехо в празната ви къща.

Отворено е, търпеливо чакат
Небесното и Земното мълчание,
в покоите на тихия ми дом.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...