16.09.2009 г., 9:19

Не бързай

1.2K 0 14

Не бързай, деньо,

аз съм само сянка.
Да поживея в светлия ти дом.

Отворено е. Залезът ме чака.
Вечерницата е на хоризонта -
ключалката на другия ми дом.

Толкова обичам светлината!
Другояче как да ме помами,
освен със светлината през ключалката?

Не бързайте от мене, имена
и думи.
Аз съм само глас.
И сякаш ехо в празната ви къща.

Отворено е, търпеливо чакат
Небесното и Земното мълчание,
в покоите на тихия ми дом.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...