rajsun (Райчо Русев) rajsun (Райчо Русев)
29 541
Sep 16, 2009, 9:19 AM

Не бързай

  Poetry » Other
1.2K 0 14

Не бързай, деньо,

аз съм само сянка.
Да поживея в светлия ти дом.

Отворено е. Залезът ме чака.
Вечерницата е на хоризонта -
ключалката на другия ми дом.

Толкова обичам светлината!
Другояче как да ме помами,
освен със светлината през ключалката?

Не бързайте от мене, имена
и думи.
Аз съм само глас.
И сякаш ехо в празната ви къща.

Отворено е, търпеливо чакат
Небесното и Земното мълчание,
в покоите на тихия ми дом.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0