28 may 2019, 11:19

Не е човешко

836 4 6

Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето.
Аз искам да посрещам с удивителни
и живите, и мъртвите вълнения,
да бъдат бряг оголените нерви
на всички органични безсъзнания.
Детето в мен усмивката си пази,
съзнавайки че стигне ли до извора,
Единственото в нея се побира. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е човешко, божествено е! Поздравления, Райна, чудесен стих!
  • ...
    ...
    "Аз искам да посрещам с удивителни
    и живите, и мъртвите вълнения..."
    Поздравления, Райне! Аз също искам това...
  • Не помня по-щастливо място, където съм срещал детска усмивка,звъняща от смях!😄
  • Веси, Младенка...благодаря ви сърдечно! Хубав ден да имате и усмивки!
  • Вълнуваща импресия! В една детска усмивка се побира цялата вселена. Съгласен съм с тази удивителна констатация и те приветствам за нея, Райна, както и за изящния ти стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...