28.05.2019 г., 11:19

Не е човешко

834 4 6

Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето.
Аз искам да посрещам с удивителни
и живите, и мъртвите вълнения,
да бъдат бряг оголените нерви
на всички органични безсъзнания.
Детето в мен усмивката си пази,
съзнавайки че стигне ли до извора,
Единственото в нея се побира. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е човешко, божествено е! Поздравления, Райна, чудесен стих!
  • ...
    ...
    "Аз искам да посрещам с удивителни
    и живите, и мъртвите вълнения..."
    Поздравления, Райне! Аз също искам това...
  • Не помня по-щастливо място, където съм срещал детска усмивка,звъняща от смях!😄
  • Веси, Младенка...благодаря ви сърдечно! Хубав ден да имате и усмивки!
  • Вълнуваща импресия! В една детска усмивка се побира цялата вселена. Съгласен съм с тази удивителна констатация и те приветствам за нея, Райна, както и за изящния ти стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....