28.05.2019 г., 11:19

Не е човешко

835 4 6

Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето.
Аз искам да посрещам с удивителни
и живите, и мъртвите вълнения,
да бъдат бряг оголените нерви
на всички органични безсъзнания.
Детето в мен усмивката си пази,
съзнавайки че стигне ли до извора,
Единственото в нея се побира. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е човешко, божествено е! Поздравления, Райна, чудесен стих!
  • ...
    ...
    "Аз искам да посрещам с удивителни
    и живите, и мъртвите вълнения..."
    Поздравления, Райне! Аз също искам това...
  • Не помня по-щастливо място, където съм срещал детска усмивка,звъняща от смях!😄
  • Веси, Младенка...благодаря ви сърдечно! Хубав ден да имате и усмивки!
  • Вълнуваща импресия! В една детска усмивка се побира цялата вселена. Съгласен съм с тази удивителна констатация и те приветствам за нея, Райна, както и за изящния ти стих!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...