16 ene 2007, 22:59

Не е ли жалко за звездите?...

  Poesía
938 0 15

            

Не е ли жалко за звездите?
                                                    
                                                      (на Мария)

               1.

Видях на Слънцето очите

как греят в синя мекота,

но пък на Вятъра игрите

разнищват с детска лекота...

 

А случва се и да заплачат,

зад някой рошав облак мрачен...

 

 

 

 

2.

 

На Слънцето видях очите

зад миглите й – тъй извити,

като прекрасната дъга!

 

Не е ли жалко за звездите?

Те светят в синя светлина,

но ярко – само при Луна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дивна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова) - благодаря!!!!!
  • Ех,...че красота...любимото ми е!щастлива е Мария...
  • УВИ!!! - днес не можах да отговоря на всеки навреме(((((
    Благодаря на всички за хубавите, насърчаващи ме думи!
    С удоволствие ще погостувам на всеки!
  • Страхотна картина има в думите ти!!!!
  • Дивна, прекрасни са стиховете ти!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...