Не е ли жалко за звездите?
(на Мария)
1.Видях на Слънцето очите
как греят в синя мекота,
но пък на Вятъра игрите
разнищват с детска лекота...
А случва се и да заплачат,
зад някой рошав облак мрачен...
2.
На Слънцето видях очите
зад миглите й – тъй извити,
като прекрасната дъга!
Не е ли жалко за звездите?
Те светят в синя светлина,
но ярко – само при Луна...
© Дивна All rights reserved.