Не е ли жалко за звездите?
(на Мария)
1.Видях на Слънцето очите
как греят в синя мекота,
но пък на Вятъра игрите
разнищват с детска лекота...
А случва се и да заплачат,
зад някой рошав облак мрачен...
2.
На Слънцето видях очите
зад миглите й – тъй извити,
като прекрасната дъга!
Не е ли жалко за звездите?
Те светят в синя светлина,
но ярко – само при Луна...
© Дивна All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
