Не е наивно да вярвам
Не се научих да съм безразлична,
към нечиите страхове и несполуки.
понякога дори съм си комична,
отказвайки да вярвам на поуки.
И принцовете също съществуват,
а звездоброецът ще преброи звездите,
добрите винаги ще тържествуват,
в най-скоро време ще изчезнат и бедите.
Цветята ги боли от безразличие,
а розата ми много ме обича,
смехът е лек и нищо не е ничие,
дори и слънцето на някого се врича.
Кошмарите са винаги измислици,
добрите сънища се сбъдват задължително,
а ти... а ти до край ще ме обичаш,
такава вярваща...
във теб,
във нас,
във всичко!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Троева Todos los derechos reservados
Свежо,зареждащо,приповдигащо настроението стихотворение,браво!
