Не е наивно да вярвам
Не се научих да съм безразлична,
към нечиите страхове и несполуки.
понякога дори съм си комична,
отказвайки да вярвам на поуки.
И принцовете също съществуват,
а звездоброецът ще преброи звездите,
добрите винаги ще тържествуват,
в най-скоро време ще изчезнат и бедите.
Цветята ги боли от безразличие,
а розата ми много ме обича,
смехът е лек и нищо не е ничие,
дори и слънцето на някого се врича.
Кошмарите са винаги измислици,
добрите сънища се сбъдват задължително,
а ти... а ти до край ще ме обичаш,
такава вярваща...
във теб,
във нас,
във всичко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Троева Всички права запазени
Свежо,зареждащо,приповдигащо настроението стихотворение,браво!
