23 abr 2020, 0:05

Не е писано

834 0 0

Няма знаци, не е написано и по

звездите.

Не ги търси, остани си със мечтите.

Но все така отпиваш глътките с

утеха,

че за теб по важен всъщност е

успеха.

 

Откажи се, знам че обичаш да се

тровиш.

Искаш прекалено много без нищо да

предложиш.

И страдаш... О, боже само как страдаш,

Песента е винаги бавна и в нея ти

пропадаш.

 

А в старите свитъци не бива

споменато.

За невъзможното, бъдещето остава

сляпо.

И честта на вината отново ще се

пада,

винаги на този със отворената рана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Ламбева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...