23.04.2020 г., 0:05

Не е писано

827 0 0

Няма знаци, не е написано и по

звездите.

Не ги търси, остани си със мечтите.

Но все така отпиваш глътките с

утеха,

че за теб по важен всъщност е

успеха.

 

Откажи се, знам че обичаш да се

тровиш.

Искаш прекалено много без нищо да

предложиш.

И страдаш... О, боже само как страдаш,

Песента е винаги бавна и в нея ти

пропадаш.

 

А в старите свитъци не бива

споменато.

За невъзможното, бъдещето остава

сляпо.

И честта на вината отново ще се

пада,

винаги на този със отворената рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...