Apr 23, 2020, 12:05 AM

Не е писано

836 0 0

Няма знаци, не е написано и по

звездите.

Не ги търси, остани си със мечтите.

Но все така отпиваш глътките с

утеха,

че за теб по важен всъщност е

успеха.

 

Откажи се, знам че обичаш да се

тровиш.

Искаш прекалено много без нищо да

предложиш.

И страдаш... О, боже само как страдаш,

Песента е винаги бавна и в нея ти

пропадаш.

 

А в старите свитъци не бива

споменато.

За невъзможното, бъдещето остава

сляпо.

И честта на вината отново ще се

пада,

винаги на този със отворената рана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Ламбева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...