Няма знаци, не е написано и по

звездите.

Не ги търси, остани си със мечтите.

Но все така отпиваш глътките с

утеха,

че за теб по важен всъщност е

успеха.

Откажи се, знам че обичаш да се

тровиш.

Искаш прекалено много без нищо да

предложиш.

И страдаш... О, боже само как страдаш,

Песента е винаги бавна и в нея ти

пропадаш.

А в старите свитъци не бива

споменато.

За невъзможното, бъдещето остава

сляпо.

И честта на вината отново ще се

пада,

винаги на този със отворената рана.