Apr 23, 2020, 12:05 AM

Не е писано

838 0 0

Няма знаци, не е написано и по

звездите.

Не ги търси, остани си със мечтите.

Но все така отпиваш глътките с

утеха,

че за теб по важен всъщност е

успеха.

 

Откажи се, знам че обичаш да се

тровиш.

Искаш прекалено много без нищо да

предложиш.

И страдаш... О, боже само как страдаш,

Песента е винаги бавна и в нея ти

пропадаш.

 

А в старите свитъци не бива

споменато.

За невъзможното, бъдещето остава

сляпо.

И честта на вината отново ще се

пада,

винаги на този със отворената рана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Ламбева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...