ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
4 ago 2009, 17:00

Не е по моя мяра...

  Poesía
761 0 8

Да бъдеш смел

не е по моя мяра.

Страхувам се.

До болка!

Затова

не можеш да ме видиш

на площада,

където има риск

и... свобода.

Аз повече живея

зад фасади,

зад митове,

измислени неща...

Не мога при пожара да остана,

ако не видя изблик на вода...

От страхове

не вкусих много радост,

не изживявах тръпки

и мечти...

Да бъдеш смел

не е по моя мяра.

Но

Господ да ме съди

и...

прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Благодаря на всички ви, че прочетохте този стих-откровение. Не ми е лесно да живея в страховете си. Но това, че го осъзнавам, е вече някакво начало. Бог да ви пази!
  • Yuleto111 (Юлиана Асенова)
    Yuleto111 (Юлиана Асенова)
    ...Страхът изглежда е епидемичен в нашето общество.
    Боим се от началото,
    страхуваме се от края.
    изпитваме страх от промяната,
    но и от "застоя".
    Боим се от успеха,
    както и от провала.
    Страх ни е да живеем,
    страх ни е да умрем!
    Хареса ми!Поздравявам те!...
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Затова пък лирическата е откровена докрай!
  • marielavip (Мариела Челебиева)
    marielavip (Мариела Челебиева)
    !!!
  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    много, Руми!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0