4.08.2009 г., 17:00

Не е по моя мяра...

753 0 8

Да бъдеш смел

не е по моя мяра.

Страхувам се.

До болка!

Затова

не можеш да ме видиш

на площада,

където има риск

и... свобода.

Аз повече живея

зад фасади,

зад митове,

измислени неща...

Не мога при пожара да остана,

ако не видя изблик на вода...

От страхове

не вкусих много радост,

не изживявах тръпки

и мечти...

Да бъдеш смел

не е по моя мяра.

Но

Господ да ме съди

и...

прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички ви, че прочетохте този стих-откровение. Не ми е лесно да живея в страховете си. Но това, че го осъзнавам, е вече някакво начало. Бог да ви пази!
  • ...Страхът изглежда е епидемичен в нашето общество.
    Боим се от началото,
    страхуваме се от края.
    изпитваме страх от промяната,
    но и от "застоя".
    Боим се от успеха,
    както и от провала.
    Страх ни е да живеем,
    страх ни е да умрем!
    Хареса ми!Поздравявам те!...
  • Затова пък лирическата е откровена докрай!
  • много, Руми!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...