Aug 4, 2009, 5:00 PM

Не е по моя мяра...

  Poetry
755 0 8

Да бъдеш смел

не е по моя мяра.

Страхувам се.

До болка!

Затова

не можеш да ме видиш

на площада,

където има риск

и... свобода.

Аз повече живея

зад фасади,

зад митове,

измислени неща...

Не мога при пожара да остана,

ако не видя изблик на вода...

От страхове

не вкусих много радост,

не изживявах тръпки

и мечти...

Да бъдеш смел

не е по моя мяра.

Но

Господ да ме съди

и...

прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички ви, че прочетохте този стих-откровение. Не ми е лесно да живея в страховете си. Но това, че го осъзнавам, е вече някакво начало. Бог да ви пази!
  • ...Страхът изглежда е епидемичен в нашето общество.
    Боим се от началото,
    страхуваме се от края.
    изпитваме страх от промяната,
    но и от "застоя".
    Боим се от успеха,
    както и от провала.
    Страх ни е да живеем,
    страх ни е да умрем!
    Хареса ми!Поздравявам те!...
  • Затова пък лирическата е откровена докрай!
  • много, Руми!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...