27 ene 2008, 13:39

Не гледай назад

1.5K 0 4
Вървя по мръсни улици с малко светлина.
Виждам златни клетки и чужди лица.
Чудя се как завладява ме страхът в писъка на несигурността.
Виждах мрака и пак него виждам.
Не искам никого да обиждам.
Всички са двулични и егоцентрични.
Ще послушам един съвет,
ще извърна глава и ще продължа напред,
ще смачкам всички,
докато не ги застигне и смъртта.
Не бях такава,
но ти ме промени с твоята ирония,
лицемерни очи,
целувка на Юда и неприкрит фалш.
Това ли заслужавам?
Дадох ти всичко,
за да ми вземеш душата,
да изтриеш и малкото човешко, останало в мен.
Сега съм поставена в твой плен.
Мачкаш всички, докато не ги застигне смъртта,
за да възтържествуваш победоносно над самотата, срама, вината, гнева,
останал сам с празнотата на града.
Приемам твоя дар от болка,
без да се поддам на страха, изживявам я до край.
Кръв се стича от моите рани,
ще ми помогнеш като вземеш и дъха ми.
Унищожи всичко и ме остави в агония,
Сскървави сълзи последно “сбогом” на света да кажа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!хереса ми много!поздрав!
  • Напред, и с гордо вдигната глава, Димана.
    Поздравления за стиха.
  • "...Приемам твоя дар от болка,
    без да се поддам на страха..."

    Страхотно е!
  • "Ще послушам един съвет,
    ще извърна глава и ще продължа напред,"

    Съветът е разумен и добър,
    а злобата дори и като муза
    е някакво подобие на връх-
    Изкачиш ли го губиш си духа

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....