27.01.2008 г., 13:39

Не гледай назад

1.5K 0 4
Вървя по мръсни улици с малко светлина.
Виждам златни клетки и чужди лица.
Чудя се как завладява ме страхът в писъка на несигурността.
Виждах мрака и пак него виждам.
Не искам никого да обиждам.
Всички са двулични и егоцентрични.
Ще послушам един съвет,
ще извърна глава и ще продължа напред,
ще смачкам всички,
докато не ги застигне и смъртта.
Не бях такава,
но ти ме промени с твоята ирония,
лицемерни очи,
целувка на Юда и неприкрит фалш.
Това ли заслужавам?
Дадох ти всичко,
за да ми вземеш душата,
да изтриеш и малкото човешко, останало в мен.
Сега съм поставена в твой плен.
Мачкаш всички, докато не ги застигне смъртта,
за да възтържествуваш победоносно над самотата, срама, вината, гнева,
останал сам с празнотата на града.
Приемам твоя дар от болка,
без да се поддам на страха, изживявам я до край.
Кръв се стича от моите рани,
ще ми помогнеш като вземеш и дъха ми.
Унищожи всичко и ме остави в агония,
Сскървави сълзи последно “сбогом” на света да кажа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!хереса ми много!поздрав!
  • Напред, и с гордо вдигната глава, Димана.
    Поздравления за стиха.
  • "...Приемам твоя дар от болка,
    без да се поддам на страха..."

    Страхотно е!
  • "Ще послушам един съвет,
    ще извърна глава и ще продължа напред,"

    Съветът е разумен и добър,
    а злобата дори и като муза
    е някакво подобие на връх-
    Изкачиш ли го губиш си духа

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...