Не гледай назад

Jan 27, 2008, 1:39 PM

Poetry » Phylosophy

1161 0 4

Вървя по мръсни улици с малко светлина.
Виждам златни клетки и чужди лица.
Чудя се как завладява ме страхът в писъка на несигурността.
Виждах мрака и пак него виждам.
Не искам никого да обиждам.
Всички са двулични и егоцентрични.
Ще послушам един съвет,
ще извърна глава и ще продължа напред,
ще смачкам всички,
докато не ги застигне и смъртта.
Не бях такава,
но ти ме промени с твоята ирония,
лицемерни очи,
целувка на Юда и неприкрит фалш.
Това ли заслужавам?
Дадох ти всичко,
за да ми вземеш душата,
да изтриеш и малкото човешко, останало в мен.
Сега съм поставена в твой плен.
Мачкаш всички, докато не ги застигне смъртта,
за да възтържествуваш победоносно над самотата, срама, вината, гнева,
останал сам с празнотата на града.
Приемам твоя дар от болка,
без да се поддам на страха, изживявам я до край.
Кръв се стича от моите рани,
ще ми помогнеш като вземеш и дъха ми.
Унищожи всичко и ме остави в агония,
Сскървави сълзи последно “сбогом” на света да кажа.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lips_of_angels (Ем)

2008-01-27T18:53:28+02:00

!!!хереса ми много!поздрав!
dodic (Деян Димитров)

2008-01-27T17:59:38+02:00

Напред, и с гордо вдигната глава, Димана.
Поздравления за стиха.
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-01-27T16:52:31+02:00

"...Приемам твоя дар от болка,
без да се поддам на страха..."

Страхотно е!
Довереница (Дочка Василева)

2008-01-27T15:58:06+02:00

"Ще послушам един съвет,
ще извърна глава и ще продължа напред,"

Съветът е разумен и добър,
а злобата дори и като муза
е някакво подобие на връх-
Изкачиш ли го губиш си духа