Не гледай назад
Вървя по мръсни улици с малко светлина.
Виждам златни клетки и чужди лица.
Чудя се как завладява ме страхът в писъка на несигурността.
Виждах мрака и пак него виждам.
Не искам никого да обиждам.
Всички са двулични и егоцентрични.
Ще послушам един съвет,
ще извърна глава и ще продължа напред,
ще смачкам всички,
докато не ги застигне и смъртта.
Не бях такава,
но ти ме промени с твоята ирония,
лицемерни очи,
целувка на Юда и неприкрит фалш.
Това ли заслужавам?
Дадох ти всичко,
за да ми вземеш душата,
да изтриеш и малкото човешко, останало в мен.
Сега съм поставена в твой плен.
Мачкаш всички, докато не ги застигне смъртта,
за да възтържествуваш победоносно над самотата, срама, вината, гнева,
останал сам с празнотата на града.
Приемам твоя дар от болка,
без да се поддам на страха, изживявам я до край.
Кръв се стича от моите рани,
ще ми помогнеш като вземеш и дъха ми.
Унищожи всичко и ме остави в агония,
Сскървави сълзи последно “сбогом” на света да кажа.
Виждам златни клетки и чужди лица.
Чудя се как завладява ме страхът в писъка на несигурността.
Виждах мрака и пак него виждам.
Не искам никого да обиждам.
Всички са двулични и егоцентрични.
Ще послушам един съвет,
ще извърна глава и ще продължа напред,
ще смачкам всички,
докато не ги застигне и смъртта.
Не бях такава,
но ти ме промени с твоята ирония,
лицемерни очи,
целувка на Юда и неприкрит фалш.
Това ли заслужавам?
Дадох ти всичко,
за да ми вземеш душата,
да изтриеш и малкото човешко, останало в мен.
Сега съм поставена в твой плен.
Мачкаш всички, докато не ги застигне смъртта,
за да възтържествуваш победоносно над самотата, срама, вината, гнева,
останал сам с празнотата на града.
Приемам твоя дар от болка,
без да се поддам на страха, изживявам я до край.
Кръв се стича от моите рани,
ще ми помогнеш като вземеш и дъха ми.
Унищожи всичко и ме остави в агония,
Сскървави сълзи последно “сбогом” на света да кажа.
© Димана All rights reserved.
