Димана (Димана)
43 0
27 янв. 2008 г., 13:39

Не гледай назад 

  Поэзия » Философская
1162 0 4
Вървя по мръсни улици с малко светлина.
Виждам златни клетки и чужди лица.
Чудя се как завладява ме страхът в писъка на несигурността.
Виждах мрака и пак него виждам.
Не искам никого да обиждам.
Всички са двулични и егоцентрични.
Ще послушам един съвет,
ще извърна глава и ще продължа напред,
ще смачкам всички,
докато не ги застигне и смъртта.
Не бях такава,
но ти ме промени с твоята ирония,
лицемерни очи,
целувка на Юда и неприкрит фалш.
Това ли заслужавам?
Дадох ти всичко,
за да ми вземеш душата,
да изтриеш и малкото човешко, останало в мен.
Сега съм поставена в твой плен.
Мачкаш всички, докато не ги застигне смъртта,
за да възтържествуваш победоносно над самотата, срама, вината, гнева,
останал сам с празнотата на града.
Приемам твоя дар от болка,
без да се поддам на страха, изживявам я до край.
Кръв се стича от моите рани,
ще ми помогнеш като вземеш и дъха ми.
Унищожи всичко и ме остави в агония,
Сскървави сълзи последно “сбогом” на света да кажа.

© Димана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!хереса ми много!поздрав!
  • Напред, и с гордо вдигната глава, Димана.
    Поздравления за стиха.
  • "...Приемам твоя дар от болка,
    без да се поддам на страха..."

    Страхотно е!
  • "Ще послушам един съвет,
    ще извърна глава и ще продължа напред,"

    Съветът е разумен и добър,
    а злобата дори и като муза
    е някакво подобие на връх-
    Изкачиш ли го губиш си духа
Предложения
: ??:??