Димана (Димана)
43 0
27 янв. 2008 г., 13:39

Не гледай назад 

  Поэзия » Философская
5.0 (2)
1273 0 4
Вървя по мръсни улици с малко светлина.
Виждам златни клетки и чужди лица.
Чудя се как завладява ме страхът в писъка на несигурността.
Виждах мрака и пак него виждам.
Не искам никого да обиждам.
Всички са двулични и егоцентрични.
Ще послушам един съвет,
ще извърна глава и ще продължа напред,
ще смачкам всички,
докато не ги застигне и смъртта.
Не бях такава,
но ти ме промени с твоята ирония, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Все права защищены

Предложения
  • kalli (Даниела Паскова) "За глътка въздух"
    "За глътка въздух"
  • stivi797 (Стефан Янев) Памяти "Аскольда" 2018
    Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • Православный (Таисия Асенова) Обустройство
    ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Громов (Петър Громов) Блеск
    Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »