vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
10 mar 2007, 16:15

НЕ ИСКАМ

  Poesía
1.6K 0 12
Не искай да се влюбвам в теб...
Страхувам се... Страхувам се от себе си!
От пулса на сърцето се страхувам.
Страхувам се от огъня, обхванал
неусетно дланите.
Страхувам се... Не мога да отблъсквам.
Не искай пак да те ранявам!
Не ми поднасяй цвете, както някога.
Не ме изпивай с този поглед - синия.
Защото знам, във миг ще "блъсна" разума
и мойте устни ще изгарят твоите.
Не искам да се влюбвам...

Не може миналото пак да се завръща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0