29 dic 2009, 23:47

Не искам

  Poesía » Otra
1.2K 0 15

 

Не искам дланите ти да запомня,

щом няма място във сърцето ти за мен.

След време в руини да се опомня

изгубена във миг непозволен.

 

Не искам в твоите минути празни

да сричам, като глупаво дете,

а просто да те заклеймя към всички невъзможни

копнежи в моето сърце.

 

Не искам да съм бягството ти тайно

от нея, от изгубения път,

да трупам късчета от време разпиляно,

невъзможни за сглобяване дори насън.

 

 

Не искам дланите ти да запомня,

защото нямам право на това -

да бъда нишката преломна,

оставила в очите на живота ти сълза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно, чувствено, истинско!
    Нямам думи!
    Поздрави!
  • Маги, Жари, Веси, Кръстина, благодаря ви за прочита, милите думи и пожелания!
    Такава съм, Петинка за щастие рядко си приличам с моите лирическиГуш!
  • Много силен и докосващ сърцето стих!
    Пожелавам и на тъжната лирическа, и на нейната
    талантлива авторка, щастливо споделена любов и
    много усмивки занапред, успех и късмет във всичко!
  • Това е само лирическата!
    Защото ти СИ и ЩЕ бъдеш щастлива!
    Гуш*
  • Разумът диктува едно, но сърцето... Сърцето не слуша нищо и никого. Каквото дойде, трябва да се посрещне. Понякога си мислим, че е малко, но то всъщност е всичко!
    Щастлива Нова година!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...