Не искам дланите ти да запомня,
щом няма място във сърцето ти за мен.
След време в руини да се опомня
изгубена във миг непозволен.
Не искам в твоите минути празни
да сричам, като глупаво дете,
а просто да те заклеймя към всички невъзможни
копнежи в моето сърце.
Не искам да съм бягството ти тайно
от нея, от изгубения път,
да трупам късчета от време разпиляно,
невъзможни за сглобяване дори насън.
Не искам дланите ти да запомня,
защото нямам право на това -
да бъда нишката преломна,
оставила в очите на живота ти сълза.
© Гергана All rights reserved.
Нямам думи!
Поздрави!