Не искам...

Да бъда любезна,

да се усмихвам фалшиво и криво,

да се смея през сълзи,

да плача за чужди болежки и мъки.

Не искам.

От вятъра побеляха липите,

скриха в себе си свежо зеленото,

тополите се превиха,

даже бора свистиво се сви.

Не пазят спомен за минали себе си,

всяка пролет събуждат се нови, пораснали.

Аз загубих себе си,

някъде в сезоните минали.

Оставих вятъра да изгризе

маската на лицето ми,

като камък неподвижно,

и мъгла сложих в очите си.

А не исках.

Изгорях като свещ,

и капка восък не остана.

Претопих се и стиснала зъби,

открих... че ме няма.