Не искам
1K
0
0
Не искам...
Да бъда любезна,
да се усмихвам фалшиво и криво,
да се смея през сълзи,
да плача за чужди болежки и мъки.
Не искам.
От вятъра побеляха липите,
скриха в себе си свежо зеленото,
тополите се превиха,
даже бора свистиво се сви.
Не пазят спомен за минали себе си,
всяка пролет събуждат се нови, пораснали.
Аз загубих себе си,
някъде в сезоните минали.
Оставих вятъра да изгризе
маската на лицето ми,
като камък неподвижно,
и мъгла сложих в очите си.
А не исках.
Изгорях като свещ,
и капка восък не остана.
Претопих се и стиснала зъби,
открих... че ме няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Всички права запазени
