26 апр. 2012 г., 02:20

Не искам

1K 0 0

Не искам...

 

Да бъда любезна,

да се усмихвам фалшиво и криво,

да се смея през сълзи,

да плача за чужди болежки и мъки.

 

Не искам.

 

От вятъра побеляха липите,

скриха в себе си свежо зеленото,

тополите се превиха,

даже бора свистиво се сви.

 

Не пазят спомен за минали себе си,

всяка пролет събуждат се нови, пораснали.

Аз загубих себе си,

някъде в сезоните минали.

 

Оставих вятъра да изгризе

маската на лицето ми,

като камък неподвижно,

и мъгла сложих в очите си.

 

А не исках.

 

Изгорях като свещ,

и капка восък не остана.

Претопих се и стиснала зъби,

открих... че ме няма.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...