Apr 26, 2012, 2:20 AM

Не искам

  Poetry » Other
1K 0 0

Не искам...

 

Да бъда любезна,

да се усмихвам фалшиво и криво,

да се смея през сълзи,

да плача за чужди болежки и мъки.

 

Не искам.

 

От вятъра побеляха липите,

скриха в себе си свежо зеленото,

тополите се превиха,

даже бора свистиво се сви.

 

Не пазят спомен за минали себе си,

всяка пролет събуждат се нови, пораснали.

Аз загубих себе си,

някъде в сезоните минали.

 

Оставих вятъра да изгризе

маската на лицето ми,

като камък неподвижно,

и мъгла сложих в очите си.

 

А не исках.

 

Изгорях като свещ,

и капка восък не остана.

Претопих се и стиснала зъби,

открих... че ме няма.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...