Не искам...
Не искам да мисля!
Но как?
Пожари в сърцето не стихват...
Аз виждам очите ти пак
и устните как се усмихват!
Дъхът ти е още по-топъл
и шепотът пак е до мен...
Преглъщам ужасния вопъл
и помня последния ден!
Как зимното слънце студено
блестеше във твоите очи
безкръвно животно стаено.
Животът ни пак раздели...
11:37
18.01.1995
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Манол Манолов Todos los derechos reservados
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Усетих болката...