18 дек. 2008 г., 19:22

Не искам

1.2K 1 8

                      Не искам...

 

 

 

                           Не искам да мисля!

                                                                                Но как?

                                      Пожари в сърцето не стихват...

                            Аз виждам очите ти пак

                                      и устните как се усмихват!

 

 

                            Дъхът ти е още по-топъл

                                       и шепотът пак е до мен...

                           Преглъщам ужасния вопъл

                                       и помня последния ден!

 

 

                           Как зимното слънце студено

                                       блестеше във твоите очи

                            безкръвно животно стаено.

                                        Животът ни пак раздели...

 

 

                                            11:37

                                            18.01.1995

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....