18.12.2008 г., 19:22

Не искам

1.2K 1 8

                      Не искам...

 

 

 

                           Не искам да мисля!

                                                                                Но как?

                                      Пожари в сърцето не стихват...

                            Аз виждам очите ти пак

                                      и устните как се усмихват!

 

 

                            Дъхът ти е още по-топъл

                                       и шепотът пак е до мен...

                           Преглъщам ужасния вопъл

                                       и помня последния ден!

 

 

                           Как зимното слънце студено

                                       блестеше във твоите очи

                            безкръвно животно стаено.

                                        Животът ни пак раздели...

 

 

                                            11:37

                                            18.01.1995

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...