18.12.2008 г., 19:22

Не искам

1.2K 1 8

                      Не искам...

 

 

 

                           Не искам да мисля!

                                                                                Но как?

                                      Пожари в сърцето не стихват...

                            Аз виждам очите ти пак

                                      и устните как се усмихват!

 

 

                            Дъхът ти е още по-топъл

                                       и шепотът пак е до мен...

                           Преглъщам ужасния вопъл

                                       и помня последния ден!

 

 

                           Как зимното слънце студено

                                       блестеше във твоите очи

                            безкръвно животно стаено.

                                        Животът ни пак раздели...

 

 

                                            11:37

                                            18.01.1995

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...