Не искам...
Не искам да мисля!
Но как?
Пожари в сърцето не стихват...
Аз виждам очите ти пак
и устните как се усмихват!
Дъхът ти е още по-топъл
и шепотът пак е до мен...
Преглъщам ужасния вопъл
и помня последния ден!
Как зимното слънце студено
блестеше във твоите очи
безкръвно животно стаено.
Животът ни пак раздели...
11:37
18.01.1995
© Манол Манолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Усетих болката...