Не искам...
Не искам да мисля!
Но как?
Пожари в сърцето не стихват...
Аз виждам очите ти пак
и устните как се усмихват!
Дъхът ти е още по-топъл
и шепотът пак е до мен...
Преглъщам ужасния вопъл
и помня последния ден!
Как зимното слънце студено
блестеше във твоите очи
безкръвно животно стаено.
Животът ни пак раздели...
11:37
18.01.1995
© Манол Манолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Усетих болката...