Не искам ...
Аз не искам да си моя,
чужда за мен си остани,
като слънчевото зайче от прозореца,
когато сме със залеза сами ...
Не искам вече да те моля
за поглед с тез безизразни очи,
нима грее слънцето в простора,
когато дъждовното небе сълзи?
Ще те приютя във моя спомен -
едно море от давещи вълни,
в което обичта ми тъй бездомна
се разби като прибой в скали ...
Казвам безнадеждното не искам
и душата ми жигосана се сви,
а сърцето, упоено с друга мисъл
все по - силно ме боли ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
